Пациентски права

Според международното и националното здравно законодателство:

Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

Здравна информация е съвкупност от лични данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицето, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация.

Достатъчна медицинска помощ е медицинска помощ, оказана своевременно и с необходимото качеството при зачитане на правата на пациентите, спазване на принципите за равнопоставеност на лицата и координация на дейността на лечебните заведения.

Според Закона за здравето (ЗЗ) пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ (чл. 84, ал.1 от Закона за здравето).

Длъжностно лице, което отказва медицинска помощ, ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение от 10 000 до 20 000 лв. (чл.222, ал.1 от ЗЗ)

Здравното състояние на пациента не може да бъде оценявано въз основа на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние. (чл. 85 от ЗЗ)

Всеки пациент има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права. Всеки пациент има право да поиска да бъде запознат с неговите права на достъпен език, както и да получи ясна информация за здравното си състояние и методите на лечение, които ще му бъдат приложени. (чл. 86 от ЗЗ)

Длъжностно лице, което наруши правата ни на пациенти, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 500 до 1500 лв. (чл.221 от ЗЗ)

Не е акт на неуважение, нито основание за промяна на отношението към пациента, ако поиска второ лекарско мнение, защото като пациент право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването. (чл. 86 от ЗЗ).

Преди да предприеме каквото и да е, лекуващият лекар трябва да получи информираното  съгласие на пациента и да го уведоми за:

  •  диагнозата и характера на заболяването;
  •  целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
  •  потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
  •  вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (чл. 88 от ЗЗ)

Пациентът не бива да се притеснява да поиска медицинската информацията да бъде предоставяна в такъв обем и по такъв начин, че да подпомога свободния му избор, защото има право на това. (чл.88, ал.2 от ЗЗ)

Длъжностно лице, което “пропусне” да ни информира относно обстоятелствата, свързани с нашето лечение и здравно състояние, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година. (чл. 220, ал.1 от ЗЗ)

Пациентски права при хоспитализация (приемане на болнично лечение):

Пациентът има право:

  •  да бъде посещаван от личния лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
  • да приема или да отказва посетители;
  • да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
  • на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
  • получава информация за цената на всяка медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.

Пациентските права трябва да бъдат гарантирани и разписани в Правилника на лечебното заведение, до който пациентът има достъп,  както и да се  запознае  с вътрешния ред.

Във всеки етап от лечението пациентът  може да поиска информация от лекуващия лекар и той е длъжен да го информира за всичко, което се отнася до:

  • здравословното състояние и необходимостта от лечение;
  • заболяването, по повод на което е потърсена здравната помощ и неговата прогноза;
  • планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
  • диагностичните и терапевтичните алтернативи;
  • името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

Пациентът може да откаже помощта, от която се нуждае, но трябва да знае, че изразявайки това решение писмено, се отказва и от достъп до здравна информация.

Пациентът  може да попита как ще бъде гарантирана конфиденциалността на данните, отнасящи се до здравното му състояние, защото има право на това. (чл.86 от ЗЗ).

Законът е определил здравна информация да бъде предоставяна на трети лица (институции), само когато:

 

–    лечението продължава в друго лечебно заведение;

–    съществува заплаха за здравето или живота на други лица;

–    е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

–    е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

–    е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

–    е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

–    е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния статистически институт.

Във всеки един от тези случай информацията се предоставя само след като пациентът  бъде уведомен с посочване на конкретното основание, по начина по който то е формулирано в закона.

Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда определени в ЗЗ и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв. ( чл. 220, ал.3 от ЗЗ)

Пациентът може да търси правата си

Всеки пациент имаа право да подава жалби и сигнали до регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) във всички случаи, когато счита, че са нарушени правата му. Жалбите и сигналите се подават по ред, определен в Закона за здравето и трябва да се отнасят до случаи на нарушаване на правата по същия закон.

Чл. 93. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено от него лице има право да подава жалби и сигнали до РЦЗ при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

Каква е разликата между жалба и сигнал?

Жалба се подава в случаите, когато конкретно са нарушени правата  и от това са претъпели или има основания да  се счита, че ще претърпи вреди.

Чрез сигнали се  дава израз на общата заинтересованост да не бъдат допускани ситуации, в които би било възможно да се нарушат правата на пациентите. Сигнали могат да бъдат подавани и от неправителствени организации, получили информация от свои членове за съществуващи или потенциални нарушения на правата на пациентите.

Три основни казуса, при които може да  се подаде жалба или сигнал по реда на чл. 93 на Закона за здравето.

1.Отказ за оказване на медицинска помощ (Приложение 1)

2.Отказ за предоставяне на медицинска информация (Приложение 2) 

3.Отказ за осигуряване на конфиденциалност на данните от медицинската информация (Приложение 3) 

След подаването на жалбата Регионалният център по здравеопазване извършва служебна проверка, за да установи извършено ли е нарушение.

Нарушенията по Закона за здравето се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания, като най-често се налагат глоби и имуществени санкции. След приключване на проверката РЦЗ уведомява подалия жалбата или сигнала за резултатите.

Могат да  се подават жалби за нарушения на всички пациентски права. В случаите, когато пациентът не желае да се идентифицира с лични данни, може да предостави информация на организацията, защитаваща пациентските права, която да подаде сигнал, използвайки станалите й известни факти и обстоятелства.

Правата  на пациента са гарантирани и от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Р. България. За да са обосновани  жалбите, може да  се цитират петте основни елемента на добрата медицинска практика:

  • Професионална компетентност;
  • Комуникативни умения;
  • Етично поведение;
  • Достойно отношение към пациентите;
  • Умения за работа в екип;

Основни правила на добрата медицинска практика са:

  • Практикувай с добронамереност и почтеност;
  • Актуализирай професионалните си знания и клинични умения;
  • Поддържай годна документация за пациента;
  • Поддържай добро ниво на общуване с пациентите и техните роднини;
  • Поддържай и отстоявай конфиденциалността в отношенията лекар-пациент;
  • Допускай възможността за “второ мнение” и отнасяне към друг специалист;
  • Поддържай добри взаимоотношения с колегите;
  • Съзнавай цената на грижите за здравето;
  • Избягвай себеизтъкването и злоупотребата със заеманата позиция;
  • Партнирай в промоцията на здравето.

Съобразно тези правила от добрия лекар се очаква:

  • Да поставя грижата за пациентите на първо място;
  • Да се отнася с пациентите учтиво и внимателно;
  • Да зачита достойнството им и пази тайната на пациентите;
  • Да изслушва и уважава позицията на пациентите;
  • Да информира пациентите по разбираем за тях начин;
  • Да зачита правото на пациентите да участват във вземането на решения относно тяхното лечение;
  • Да развива и обновява професионалните си знания и умения;
  • Да е запознат с границите на професионалната си компетентност;
  • Да бъде почтен и внушаващ доверие;
  • Да не разгласява поверителната информация;
  • Да не допуска личните му възгледи да влияят на лечението;
  • Да действа своевременно, за да предпази пациентите от рискове, породени от неспазване на правилата за добра медицинска практика;
  • Да не се възползва от професионалната си позиция в отношенията си с пациентите;
  • Да сътрудничи с колегите си в интерес на пациентите.

В тези текстове могат да бъдат достатъчни аргументи, за да се защитят ефективно  пациентските права и ако е необходимо се  да потърси отговорност за безотговорно или дискриминационно поведение от страна на медицински лица.

За допълнителна аргументация може да  се използва и Закона за защита от дискриминация. Текстовете на този нормативен акт се отнасят до всяка форма на дискриминация, включително и тази, която се основава на здравното състояние на лицето.

“Чл. 4. Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”

Лицата, извършили дискриминационен акт, умишлено или без умисъл, еднократно или като рецидивиращо поведение, подлежат на санкции по Закона за защита от дискриминация и всяко засегнато лице може да поиска налагането им.

“Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”

За да защити правата си в случаите, когато установи акт на пряка или непряка дискриминация, пациентът може да  адресира до Комисията за защита от дискриминация жалба, в която подробно  да опише дискриминационната проява (Приложение 4).

Подадената жалба ще бъде съпроводена с проверка и в случай че се установи истинността на изложените от нас факти, на лицето извършващо или допускащо извършването на дискриминационни прояви, ще бъде наложена административна санкция.

 

НАРЪЧНИК НА ПАЦИЕНТА – изтегли от тук

ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА-изтегли от тук